Ти тъй и не разбра

Ти винаги знаеш кога се преструвам
и винаги заеш когато не спя,
и всяка дума по колко ми струва,
и на всяка усмивка, че слагам цена.
Ти винаги знаеш кога ще избягам
и всеки път сякаш очакваш това,
коя дреха- знаеш- и цвят ми прилягат,
но едно нещо ти тъй не разбра...
Аз не сънувам вече отдавна
и не дочитам отдавна книга докрай,
не от друго- ще ти се стори забавно-
а от страх, че всичко има си край.

... А ти казваше, че всичко все знаеш,
но едно нещо ти тъй не разбра-
всеки ден си отива със залеза,
но аз няма да тръгна заедно с нощта...