Разтваряне

Бавно в теб потъвам
и топя се в леки синева,
на жадни глътки те отпивам,
после се разтапям ...
... на капки утринна роса ...
А вътре в тебе всичко свети-
лъчисти мънички слънца,
устни, длани и очи са слети
в нашето разтваряне ...
... сред много ярка светлина ...
Невидими лъчи зениците делят,
диханията гаснат, капки ронят,
целувките по устните текат
и съхнат всвоето сияние ...
... в слънчевите зайчета се гонят ...
Пламък пали и суши ме
в хладни сини стонове ...
... Изгаряне ...
В глътки въздух пак се раждам
и бавно в теб разливам се ...
... Разтваряне ...

От уличница днес по-евтина съм даже

В стаята пълзи цигарен дим

в буклите на облаци парливи,

черно-бяло е пространството,

а устните ми с червени ...

... и сякаш само те са живи ...

Кожата тежи от аромата на парфюм

и го топи в безвремието между нас,

глухо някъде загнива,

удушен в кълбетата тютюн ...

... говорещ ритъмът на джаз ...

* * *

И тази нощ съм тук,

но тя от другите ще е различна,

и тази нощ, когато няма друг,

аз пак пред теб ще съм безсрамна ...

... и ще се събличам ...

От уличница днес по-евтина съм даже

и пак съм твоя сред стенене нощно,

голотата си за сетен път да ти покажа-

само затова дойдох ...

... и може би е малко пошло ...

Не ме докосвай тази нощ!... Не говори!,

днес аз пред теб душата си събличам

и под дрехите ми разкопчани мъничко боли,

не тялото- душата ми е гола този път ...

... и в ръцете ти настръхваща оттича ...

Тази нощ не ме прегръщай!,

не срещай длани в пуснатите ми къдрици,

след тази нощ, аз няма вече да се връщам

и ще потъна в рисуваното с пръсти ...

... върху прашните полици ...

И след синкавото утро на деня,

когато на пода всичко ще е свлечено,

чисто гола- в краката ти- една душа,

обезчестена ще лежи безплътно...

... насред многото отречено ...

* * *

Джазът пак ще шепне в стоите тонове

димът на парливи кълбета пак ще пълзи,

парфюмът ще чезне с писъчни стонове,

без следи от червено и бяло, и черно ...

... времето всичко стопи ...

Нищо не искам, когато си тръгвам,

само погледай след мене закратко,

докато стаята, още топла изпълвам,

душата ми гола задръж- не е ресто ...

... тя е безплатно ...