събота, 11 юни 2011 г.

На майка ми

... За всички избудувани нощи
и за всичките забързани дни,
за онези, предстоящи ни още
тревоги, смях и беди...
... За това, че някога ме научи да ходя,
да падам, да ставам, да гледам напред,
да мечтая, да искам, да вярвам и мога,
да живея и мисля като достоен човек...
... Защото за мене била си опора,
през всички години – бряг и подслон,
опази ме от зли очи, мисли и хора,
от завист и гордост, и жлъч, и покор...
... Заради всичко, което ти си ми дала
и всичко, от което за мен се лиши,
всяка вечер аз на Бога се моля
със здраве и дълъг живот те дари...
И моля се още от теб да съм взела
смелост и сила напред да вървя,
и някой ден- като тебе- да мога
света да обърна за своите деца.

* * *
Минават годините, падат ми плитките,
отърсих се от многото детски мечти,
рамото стигна ми до твоето рамо,
искрата в очите ти - в моите блести.
Виж ме – порастна твойто момиче,
думите за едно не стигнаха само-
да ти кажа колко аз те обичам,
от всичко и всички - най-много теб, Мамо!

неделя, 2 май 2010 г.

Разтваряне

Бавно в теб потъвам
и топя се в леки синева,
на жадни глътки те отпивам,
после се разтапям ...
... на капки утринна роса ...
А вътре в тебе всичко свети-
лъчисти мънички слънца,
устни, длани и очи са слети
в нашето разтваряне ...
... сред много ярка светлина ...
Невидими лъчи зениците делят,
диханията гаснат, капки ронят,
целувките по устните текат
и съхнат всвоето сияние ...
... в слънчевите зайчета се гонят ...
Пламък пали и суши ме
в хладни сини стонове ...
... Изгаряне ...
В глътки въздух пак се раждам
и бавно в теб разливам се ...
... Разтваряне ...

От уличница днес по-евтина съм даже

В стаята пълзи цигарен дим
в буклите на облаци парливи,
черно-бяло е пространството,
а устните ми с червени ...
... и сякаш само те са живи ...
Кожата тежи от аромата на парфюм
и го топи в безвремието между нас,
глухо някъде загнива,
удушен в кълбетата тютюн ...
... говорещ ритъмът на джаз ...
* * *
И тази нощ съм тук,
но тя от другите ще е различна,
и тази нощ, когато няма друг,
аз пак пред теб ще съм безсрамна ...
... и ще се събличам ...
От уличница днес по-евтина съм даже
и пак съм твоя сред стенене нощно,
голотата си за сетен път да ти покажа-
само затова дойдох ...
... и може би е малко пошло ...
Не ме докосвай тази нощ!... Не говори!,
днес аз пред теб душата си събличам
и под дрехите ми разкопчани мъничко боли,
не тялото- душата ми е гола този път ...
... и в ръцете ти настръхваща оттича ...
Тази нощ не ме прегръщай!,
не срещай длани в пуснатите ми къдрици,
след тази нощ, аз няма вече да се връщам
и ще потъна в рисуваното с пръсти ...
... върху прашните полици ...
И след синкавото утро на деня,
когато на пода всичко ще е свлечено,
чисто гола- в краката ти- една душа,
обезчестена ще лежи безплътно...
... насред многото отречено ...
* * *
Джазът пак ще шепне в стоите тонове
димът на парливи кълбета пак ще пълзи,
парфюмът ще чезне с писъчни стонове,
без следи от червено и бяло, и черно ...
... времето всичко стопи ...
Нищо не искам, когато си тръгвам,
само погледай след мене закратко,
докато стаята, още топла изпълвам,
душата ми гола задръж- не е ресто ...
... тя е безплатно ...

събота, 26 септември 2009 г.

На доизживяване


Не съм те спомняла отдавна
не си ме спомнял и отдавна ти,

дори мъничко ненужно е навярно...

вече млади не сме, не сме и сами.

Имахме вечери с вино и свещи

и сутрини с късно горчиво кафе,

имахме много, не-имахме всичко,

и всичко отмина, и всичко пое

по онзи-тъй познатият път,

по който всеки спомен минава,

за да дочака търпеливо денят,

в който ще знаем-не се забравят

теменужени нощи, препили с целувки,

и коленете, скосени от много обичане,

сто пъти връщах се през много въздишки-

повторено сто пъти, казват, е вричане.

Иззидах те в себе си и в многото други,

нарекох те с хиляда и сто имена

и колкото пъти с тебе се будих,

толкова още проклинах това,

че оставих се в режим „Изживяване”

и завързах ръцете на всичкото вричане-

след многото казано и много направено,

на мен ми остана съвсем малко обичане...

събота, 21 март 2009 г.

Изповед


Не ме наричай странна,
вярвай ми- не съм,
просто често и спонтанно
веждите си смръщвам и със часове мълча.
Някак си съм често и непостоянна,
но ти не си виновен за това,
аз такава съм- от малка,
защо?!...- така и не разбрах.
Не вярвай ти на мойте срещи
и разделите ми много никога не брой,
като всички- и аз не съм безгрешна,
но това със тебе- е без край.
Може би съм малко непохватна
и понякога говоря без да спра,
не отсъждам правилно и безпристрастно
и рядко си признавам, че греша.
Предана била съм ти, била съм и невярна,
и престорена, и истинска...- жена,
и мъничко необичайно е навярно,
че искаше ми се понякога да те раня.
Но не за туй, че днес не те обичам,
НЕ!...- защото аз обичам те до сетния си дъх,
а да разбереш, че само аз тъй много ти приличам,
че съм ти пролет, и есен, и слънце, и дъжд.
И искам точно днес да ти припомня
онзи тъй далечен вече- първият ни ден,
и да ти кажа, как тогава още аз те заобичах,
тъй както ти тогава заобича мен...

четвъртък, 8 януари 2009 г.

Мартини (... без ресто...)


Тази нощ те изпих
с последната глътка мартини
... и беше ми странно...
за пръв път мартини горчи ми
... и става ми някак си хладно...

Тази нощ те удавих
в последна солена сълза
... и беше ми тъжно...
забравена- тъй много не бях
... а бях ти тъй много ненужна...

Така и не казах,
че всъщност ми липсваш
... и вчера, и утре, и днес...
нямам навика писма да ти пиша
... а ти едва ли ще разбереш...

( ... )

Стига глупости,
“Келенер, друго мартини!
... Моля... Без ресто!... “
странно... отново горчи ми
... май на мен липсва ми нещо...

понеделник, 5 януари 2009 г.

Последно


... Когато очите ми станат безцветни
еднакво да гледат през утро и мрак
и когато няма да виждат, че свети
искрица дори през многото прах ...


... Когато набраздени от дългото скитане,
ръцете ми бавно изстинат от старост
и уморени паднат сетне на скута ми,
изневерили на вечната младост ...

... Когато безкръвни останат ми устните
и започне в тях нощта да се свива...

... Ти тогава ела... и припомни ми пак чувството,
че като тебе била съм - някога жива ...

... Покрий ми очите с бисерни лилии,
сложи във ръцете ми диви цветя
и целувай ми устните - запоследно, изпий ги-
червени да бъдат ... в свойта последна тъга ...