На майка ми

... За всички избудувани нощи
и за всичките забързани дни,
за онези, предстоящи ни още
тревоги, смях и беди...
... За това, че някога ме научи да ходя,
да падам, да ставам, да гледам напред,
да мечтая, да искам, да вярвам и мога,
да живея и мисля като достоен човек...
... Защото за мене била си опора,
през всички години – бряг и подслон,
опази ме от зли очи, мисли и хора,
от завист и гордост, и жлъч, и покор...
... Заради всичко, което ти си ми дала
и всичко, от което за мен се лиши,
всяка вечер аз на Бога се моля
със здраве и дълъг живот те дари...
И моля се още от теб да съм взела
смелост и сила напред да вървя,
и някой ден- като тебе- да мога
света да обърна за своите деца.

* * *
Минават годините, падат ми плитките,
отърсих се от многото детски мечти,
рамото стигна ми до твоето рамо,
искрата в очите ти - в моите блести.
Виж ме – порастна твойто момиче,
думите за едно не стигнаха само-
да ти кажа колко аз те обичам,
от всичко и всички - най-много теб, Мамо!