"Просто човек"

Изгубен в себе си пропадаш,
но не пропаст е, а е летеж,
премълчани мислите ти бягат
към недосегаем някакъв копнеж.

Тяло, стегнато във вятърни клетки,
изпъва се в сърпа на цветна дъга,
Животът те гони с осъмнали сметки,
стиснати здраво в твойта ръка.

Лицето си криеш с маските чужди
на тъжни и радостни непознати лица,
а маските са понякога толкоз ненужни,
хората познават се в свойте сърца-

някои прегърнати в меко сияние,
други- обсебени от безбройни мечти,
трети- закърпени с конци отчаяние
и много, в които по нещо тежи.
. . .
И хората, май че са странна пародия
на онези отгоре, 'де ги бутат напред,
всеки пише и къса сам свойта история,
за да заслужи титлата "Просто човек".