Вода

Родена съм да бъда вода-
чиста, истинска, вечна,
небе да ме ражда, да ме гълта земя
... морска, изворна, речна...
Да бях капка сред морските длани,
пенлив би бил вкусът ми солен,
някога мътна, някога с гладко изляни
вълни... и с нрав подводно- студен...
Извор- да бях- високопланински-
по- бистър и светъл от детски очи,
давила бих сълзи самодивски
в лъскави кристални води...
Река кротка да бях се родила
щях да бъда с покорни долинни вълни,
отражение всяко бих тихо измила
на сребристите нощни звезди...

И всеки миг бих очите ти мокрила,
затворена в малка горчива сълза,
потекла... и устните стоплила,
всеки път бих в тебе се раждала...
... за да мога пак в теб да умра...