На един от "многото"

... Защото безумно и много желаех,
защото силно по женски копнях
за вечните сплетени длани-
недосегнати от купчини прах...

... Защото в душата си тебе иззидах
и сто пъти врекох се теб да те има;
хилядолетия толкова много изминаха
и времето пак при мене те спира...

... Рядко те спомням- тъй беше отдавна,
очите и устните- много други ги скриха,
не спирай- тя чака те вкъщи по пладне-
на ръце със детето ви- грижовно повито...