Между ретината на окото и клепача
се забоде капчица от тебе,
зениците ми сухи са- не плача-
плачът е толкоз жалко- непотребен.
Само там, където ме одраска
малкото парче сълза,
окото ми избистрено кървяса
с червени ивици тъга.
И там изплува като във знамение
на пречупен лъч от светлина,
проектирано разбито отражение
на крехка нечовешка самота.
В тънките й скрежни пръсти
какпките от теб блестяха,
в душата- без да се прекръсти-
като в храм, молитвите ехтяха.
Окото ми сълзеше във червено
от малката пробойна на ободено
и някъде във ириса, стопено
парче сълза ме бе отровило.
И между ретината на окото и клепача
стои отровна капчица от тебе,
зениците ми влажни са- виж, аз плача
с плачът си жалко- непотребен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар