Когато...

Когато е ден,
когато е нощ,
когато си с мен
и без мен си почти,
сърцето мълчи,
сърцето крещи,
когато си ти
и не знаеш дали
някъде има ме-
мрака покрива ме,
спомен размива ме,
тъжно гори-
пламък гаси ме
и пламък топи ме,
пламък ме дави
и плам ме суши.
Когато е утро,
когато е мрак,
когато е смътно-
удавено пак,
в спомен лицето ти,
в пустош-сърцето ти,
в студ са ръцете ти,
измръзнали в страх-
треперят изстинали
в мигове минали
към моите протегнати
в безизразен грях,
вперени в нищото,
търсят предишното-
изгубено вече някъде в тях.
Когато е изгрев,
когато е залез,
когато съм с теб
и без теб съм почти,
когато в очите
оглежда се заливът,
потънал до дъно
в мъртви сълзи,
тогава мечтите
изчезват безследно
в смирени и истински
солени вълни,
на прах се разбиват
в мен за последно
и умират нестигнати,
...неродени почти...