Капки дъжд. Плачът на небето ...
Плачат със него и твоите очи ...
Чадър си отварям. Крия лицето ...
Зениците плачат. В сърцето вали ...
Страх. Празнота. Умора и студ ...
Безумно е тихо. Дъждът ти боли ...
Капе олово в проклетата гръд ...
Следите остават. Кръвта се изми ...
Прах. Тишина. Мъртвило от чувства ...
Капят сълзите. Гният души’ ...
Чадърът е шарен - голямо изкуство ...
Контрастно. Под него- тъжни очи ...
. . .
Отразена проекция в парче огледало
разбито и грозно в локва лежи...
мръсно и кално, сърцето ми цяло,
в дъжда ти се къпе ... нека вали ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар