вторник, 18 ноември 2008 г.

Дъждовно




Капки дъжд. Плачът на небето ...

Плачат със него и твоите очи ...
Чадър си отварям. Крия лицето ...
Зениците плачат. В сърцето вали ...

Страх. Празнота. Умора и студ ...
Безумно е тихо. Дъждът ти боли ...
Капе олово в проклетата гръд ...
Следите остават. Кръвта се изми ...

Прах. Тишина. Мъртвило от чувства ...
Капят сълзите. Гният души’ ...
Чадърът е шарен - голямо изкуство ...
Контрастно. Под него- тъжни очи ...
. . .
Отразена проекция в парче огледало
разбито и грозно в локва лежи...
мръсно и кално, сърцето ми цяло,
в дъжда ти се къпе ... нека вали ...


Няма коментари: