Ти недей във мен да се заричаш

Ти недей във мен да се заричаш-
че отлитам бързо, стигната от ветровете.
И не ме мисли- че дълго от очите ще потичам-
докато тежат в клепачите ми световете

на наш’те срещи и на нашите раздели,
ресниците ни изсушили до несвяст,
не помня колко нощи, във умора избелели,
преляха от ръцете ми... И все със онзи глас,

дето гоня и не стигам вече толкоз пъти,
колкото за цяла вечност стигат ми напред,
и всеки път, мислите ми бездиханни мъти
все твоят тъмен и неясен силует...