Ретрообич в черно- бяло

Мразя тъжните раздели
и да гледам устните ти хладнокръвна,
между чувства прозаично черно- бели,
мразя да съм черно- бяла и безмълвна.
Ретрокино наш'та обич вече стана,
прожектирана от прашни негативи,
друго нищо май не ни остана-
само празни ленти и целувки във архиви...
и прегръдки... в черно- белите петна
като на филм, а не от чувства...
черно- бели са и те... и без цена-
телевизията днес е пъстра.
А в наш'та ретрообич избеляла,
все същото е от години-
лентата превъртаме на ролка изтъняла,
без даже предната да сме сменили...