На неродената ми дъщеря

Две очи съня ми стряскат нощем,
две очи усмихват ми деня,
две очи наивно се оглеждат още-
две очи сред много светлина...
В две мънички ръце се ражда топлината,
протегнати невинно към моите ръце,
две мънички ръце събират обич свята
и стискат здраво цяло майчино сърце...

На тебе, малка моя,
от любов родена и от грях,
дарявам нежността си и покоя,
и всичката тревога, притеснение и страх...
На тебе, моя мъничка луна,
безсънните си нощи посвещавам,
на тебе, малка моя дъщеря,
щастието и смеха си подарявам...

В душата ми се гонят пеперуди,
когато в себе си притискам те смирена,
мое щастие и мъка ти ще бъдеш,
моят свят и моята вселена...
Защото, малка моя, ти си цвете,
ти си моят въздух, огън и вода,
ти си светъл дар от боговете,
единствена си моя дъщеря...

С очите си, по детски чисти,
ти любовта на двама души взе,
които теб създадоха със обичта си,
мое малко слънчево дете...