Споменно

... когато вечер мракът съблича
спомените за мен отшумяли
и през ключалката тихо наднича
щастие, на което живот на сме дали...
... когато нестихващи, думите молят,
а сълзите, разплакани пресъхват в очите
и мисли- бунтовници мен още гонят,
и търсят ме още истинска в дните...
... когато нощем звездите брояхме
и ги събирахме в шепи една по една,
и с часове мълчаливи, на тъмно седяхме
с вплетени мисли... ръка за ръка...
... помниш ли още как се целувам
и с женска капризност замятам коса
на кичури, паднали по челото... сънувах ли
или стъпвах в някоя твоя мечта...
... помниш ли още как прегръщат ръцете ми,
и с пръсти студени как докосвах преди
и как, стиснали в длани, с теб световете си,
стопявах се аз... стопи се и ти...