вторник, 18 ноември 2008 г.

Талисман



Тъй крехка- не отивам на никого,
нито по дрехи, ни по душа

и тъй странно- хората някога
лепват на всичко и всеки цена.
Не искам да бъда лъскава стока,
завита във цветен, блестящ целофан,
не искам да светя, обкована със злато
в ръцете на сноб или някой профан.
Не искам тюл и не искам коприна,
нито в косите рубинена тиара
и като натруфена карнавалена прима
да продавам не искам за лъскаво- вяра.
Аз искам в калта да бъда забравена
и някога някой сам минувач
да ме погледне... така неподправено
с очи на човек, а не купувач.
И нека не бъда безценната стока,
нека не съм красив диамант,
аз в сърцето си жадувам дълбоко
да бъда просто един талисман...

Няма коментари: