Не ти приличам

Не ти приличах никак и по нищо,
не ти приличах даже отдалече,
искаше ми се, макар и скришно,
неприликата да не пречи...
Искаше ми се понякога спонтанно,
жестовете да се леят предвидими
и във простата си вярност,
да бъдат по- недостижими...
Искаше ми се и думите смълчани
между устните на нашето безвремие,
да се разтворят в прозрачните длани
на огледално- чупливото ни спасение...
Ти избра си гордото мълчание,
аз за себе си запазих вярността
към някакво измислено признание-
към някаква човешка суета...
И днес не чувствам глад по минало,
не чувствам гордост, ярост и вина,
не искам нещо, ‘дето е изстинало,
‘дето е било, а днес не е така...
Не ти приличам никак и по нищо,
не ти приличам даже отдалече,
не остана вече нищо скришно,
неприликата много ни попречи...