И да се забравим...

И да се забравим... днес не ме боли,
макар да ме пронизва всичкото отричане.
Колко дълго вече под клепачите кървиш,
а помниш ли, тъй много с тебе се обичахме.

Устните ми често съхнат... като някога,
нацелувани от мълчаливи нощни дири.
Колко много идваха и си отиваха,
и колко много от душата ми са пили.

И нито вчера, нито утре... нито след това,
не липсваш в нощите и в дните ми преливащи.
Любовта ни май не бе любов... а бе борба,
с тебе, с мене и със всичките ни “Минали”.

Но колко пъти... все за туй обичане,
душите си продадохме на евтини залози.
И как стигнахме до всичкото това отричане,
без да търсим ресто или минали налози.